По време на Османското робство, са се случили много неща, но ето с какви данни разполагаме за развитието на село Калотина в този период:
| Период/Година | Исторически събития |
|---|---|
| ХV в. | Нишавското поречие е в рамките на Пиротската кааза (адм. област в Османската империя). |
| 1443 г. | Полско-унгарският крал Владислав III Ягело (наречен по-късно Варненчик) и трансилванският войвода Янош Хунияди тръгват на поход срещу османлиите. В похода участва и Фружин Шишман, престолонаследник на Търновското царство. На 3 ноември кръстоносците разбиват врага при Ниш. После преминават през района - прохода Дервен (Драгомански) и превземат Средец. |
| 1453 г. | Първите писмени сведения за село Калотина по време на османското робство са от османски данъчни документи, в които се споменава под същото име – Калотине, с 36 домакинства и общ данък от 2426 акчета[1], спадащо към тимарските владения, които са били с годишен доход до 20000 акчета. |
| XVI в. | Калотина е в пределите Царибродски санджак[2]. |
| 1512-1520 г. | Оттук минава един от основните походи на султан Селим I на път за Ниш и Белград. |
| 1530 г. | Според тимарски регистър[3] от 1530 г., от времето на първото десетилетие от управлението на султан Сюлейман I (1523 - 1566 г.), в село Калотина е имало 41 домакинства, в т. ч. 1 вдовишка, а също и 29 бащинѝ (облагателна единица земя вън от селото) и годишен приход 2623 акчета. |
| 1544 г. | Цялото население на село Калотина е ангажирано с дервентджийска служба по охраната на Диагоналния път (от Цариград за Западна Европа) и в същото време има 68 къщи, от които 10 ергенски и 3 вдовишки, а също и 34 бащинѝ, а приходът е 2629 акчета. |
| 1570 г. | Многоброен турски башибозук[4], минавайки през село Калотина и съседните села ги ограбва, безчинства и опожарява. |
| 1573 г. | Сведение за значително увеличаване на броя на къщите в селото: 79 са на войнуци-новобранци, 10 ергенски и 2 вдовишки, а също и 31 бащинѝ, а приходът е възлизал на 5630 акчета. |
| 1576 г. | Калотина е спомената в документ като Калотин. |
| 1576 г. | В джелепкешански регистър (регистър на овцевъдите)селото е вписано под името Калотина, с трима джелепкешани – Степан Иван, Петри Радинюк, Радивой Иван. В списъците са отбелязани само къщите на раята - 66, в т. ч. 13 ергенски, дали постъпления в султанската хазна, възлизащи на 5230 акчета. |
| 1580 г. | Паоло Контарини[5], венециански байло (дипломат, постоянен представител на Венецианската република) минавайки оттук, описва района като много плодороден. |
| 1595 – 1603 г. | Преброяването, извършено при управлението на султан Мехмед III, регистрира известно нарастване на броя на къщите в Калотина. |
| XVI и XVII в. | Района на Калотина е район на най-активна хайдушка дейност. |
| 1624 г. | Рязко спадане на броя на домакинствата – само 31. Това се обяснява евентуално с настъпилите по това време големи миграционни процеси, през XVII в. компактни маси от българско население са се преселвали в Поморавието и по други краища на България. |
| 1683-1699 г. | По време на Великата война, в долината на река Нишава е имало битки и сражения, засилва се и хайдушкото присъствие. |
| 1689 г. | Австро-турска война: Австрийците превземат Бела Паланка и Пирот, като се придвижват чак до Драгоманския проход (Дервен). След превземането на Ниш австрийците не продължават настъплението си към София, а разделят войската си на две части, настъпвайки на север и на юг, т.е. в две противоположни посоки. Останалата войска е поставена под командуването на генерал Пиколомини. Той е оставил част от войската си да защитава Ниш и Драгоманския проход (Дервен), а с основните си сили настъпва в две посоки. |
| 1690 г. | От тук (прохода Дервен) минава поход на австрийската армия. |
| 1735-1745г. | Водят се две войни между Турция и Австрия и през прохода Дервен е преминавала австрийската армия. През периода хайдушкото движение взема големи размери. През района минават дружините на Сталакин Тодор, Стоян войвода, Недельо войвода, Балчо, Бързак войвода и др. |
| 1786 г. | В района действат много хайдути, най-вече в прохода Дервен. Сведението е от французин на име Люзинян, пътешественик. |
| 1806 г. | Голяма част от местното население взема участие в Първото сръбско въстание. |
| 1836 г. | Отново избухва въстание, като масово участие в него взема населението от селата край Цариброд, в това число и от Калотина. |
| 1838 г. | През Калотина преминава Ами Буе, френски учен от германски произход, геолог, географ, картограф и етнограф и дава описание на района; 1861 г. – в района на Понишавието населението е било подложено на грабежи и издевателства от черкези. |
| 1877 г. | Роден е Апостол Фръчковски (1877-1947 г.), български зограф от Дебърската художествена школа, след Първата световна война, заедно с иконописци от ателието си, изографисва или рисува икони за храмовете в село Калотина и други села в района. |
От документите се разбира, че Калотина е едно от най-старите села в Средна Западна България. Макар да се забелязва известно колебание в броя на населението му по време на Османското робство, то се отличава със стабилно и постоянно съществуване. Данъчните регистри разкриват и привилегирования статут на селището през определен период, придобит благодарение на пребивавалите в него дервенджии.
За страницата са използвани материали от Блогът на Георги Сираков и сайта Свети места.
1. Акче (на турски: akçe от ак - „бял“) е сребърна монета, използвана като основна парична единица в Османската империя с тегло около 1,15 грама. Наричани са също аспри. Основна монетна единица са в първите векове по време на Османското робство.
2. Санджа̀к (на турски: Sancak, „знаме“) е основната административно-териториална единица в Османската империя. По време на война всеки санджак изважда в поход около 30 хиляди спахии. Всеки санджак се дели на каази.
3. Тимар – особен вид ленно владение в Османската империя през средновековието с годишен доход до 20000 акчета. Тимарите представлявали владеенето не толкова на определена площ земя (лен), колкото годишния приход от тази земя, или част от нея, чрез отчисление от централизираната феодална рента в полза на спахията. С приходите от тимара държателите му обезпечавали своята издръжка, включително и въоръжението си.
4. Башибозук (на турски: başıbozuk) е название за вид нередовна войска в Османската империя, както и за отделен войник от тези войски – мюсюлмани, които съдействат на османската власт при потушаване на бунтове или във война. В превод думата означава „повредена глава“, което подчертава липсата на подчинение и пълната им неорганизираност.
5. Контарини (на италиански: Contarini) е знатна фамилия от Република Венеция, виден патрициански род (famiglie apostoliche). Те принадлежат към дванадесетте знатни фамилии на Венеция и дават множество прочути мъже, между тях четирима патриарси и осем дожи на Венеция, 44 прокуратори, както и множество генерали, държавници, художници, поети и учени. Богатството на фамилията идва от търговия с африканското крайбрежие.